Цитрусовите растения (лат. Citrinae) принадлежат към подплемето Citrus, подсемейство Pomeranaceae на семейство Кореноплодни, и са дървесни, цъфтящи растения. Най-известният род в подплемето е Citrus, който включва такива добре познати сортове като лимон, портокал, мандарина, лайм и грейпфрут и т.н. От 32 рода на подплемето Citrus 9 са хибриди. Цитрусовите плодове произхождат от Югоизточна Азия. Те се появяват на Земята преди около 30 милиона години през периода Креда, по южните склонове на Хималаите, а отглеждането им започва около 2-3 млн. години преди новата ера.
Пулпата на лимона съдържа лимонена и ябълчна органична киселина, пектини, захари, фитонциди, каротин, витамини (тиамин, аскорбинова киселина, рибофлавин), флавоноиди, рутин, галактуронова киселина, производни на кумарина и други ценни вещества. Семената, листата и клонките на лимона съдържат също така мастни масла, докато кората съдържа гликозида цитронин, а листата – горчивите вещества лимонин и аскорбинова киселина. Характерният аромат на лимона се дължи на наличието на етерично лимоново масло в различните му части. Лимонът се консумира пресен, използва се като основна храна.
Портокаловият плод съдържа монозахариди, фибри, калий, натрий, фосфор, желязо, калций, мед, магнезий, цинк, витамини А, С, Е, К, В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, наситени, мастни киселини – мононенаситени и полиненаситени, и холестерол. Тъй като портокалите съдържат толкова много ценни биологични вещества, те са много популярни продукти. Препоръчват се за лечение на хиповитаминоза, скорбут, чернодробни, съдови и сърдечни заболявания. Консумацията на портокали подобрява храносмилането, повишава двигателните функции на дебелото черво и може да стимулира храносмилателните процеси.
Плодовете на лайма съдържат аскорбинова киселина, калий, калций, фосфор, желязо, пектин, рибофлавин, витамин А и витамини от група В. Консумацията на лайм предпазва зъбите от кариес, предотвратява кървенето на венците, извежда токсичните вещества от организма и има успокояващ ефект върху нервната система. Лаймът се използва за лечение на херпес, треска, брадавици и папиломи. Сокът се използва като средство за заздравяване на рани и антивирусно средство. Етеричното масло повишава апетита и нормализира храносмилателния процес.
Плодовете на мандарината съдържат органични киселини, захари, витамини А, D, К, В4, както и рибофлавин, тиамин, аскорбинова киселина, фитонциди, рутин, калий, магнезий, натрий, калций, фосфор и желязо. Консумацията на сок от мандарина укрепва организма и стимулира храносмилателните процеси. Сокът е показан при дизентерия и обилно кървене в менопаузата. В народната медицина спиртна настойка от мандаринови кори при лечение на заболявания на горните дихателни пътища разрежда храчките. Настойка и отвара от мандаринови кори се използват като антипиретично средство, срещу треска, срещу хипотермия, срещу вирулентност и като антиоксидант.
- благородните мандарини са големи плодове със светла, грапава кора и растат на дървета с големи листа;
- мандарини или италиански мандарини – средно големи, овални сортове с остра миризма и червеникава или яркооранжева кора;
- Сатсума или уншиу – японска група от зимоустойчиви сортове с тънка, светлооранжева кожа, понякога със зелени петна; тези сортове почти не съдържат семена и могат да издържат на студове до -7ºС; затова са популярни по Черноморието. Компактният им размер (до 1,5 м височина) ги прави подходящи за използване на закрито.
Най-популярните сортове мандарини с червени плодове са Tangor, Ellendale, Clementine, Minneola, Sunburst, Temple и Robinson. мандарините с жълти плодове включват мароканските, китайските, израелските и турските сортове, както и Honey, Batangas и Dancy. а за домашно отглеждане се предпочитат японските сортове джуджета Unshiu, Emperor, Kovane-Wasse, Imperial, Calamondin и Shiva-Mikan.
Помелото, или pommelmo или shaddock, е род, произхождащ от Югоизточна Азия, Малайзия и островите Фиджи и Тонга.
Помелото е вечнозелено дърво с височина до 15 m, с кълбовидна корона, големи листа и бели цветове с диаметър 3-7 cm, единични или на гроздове. Големият му плод, разделен на сегменти и покрит с дебела кора, може да достигне диаметър 30 cm и тегло 10 kg. Във всеки сегмент, отделен от другия с твърда преграда, има семена. Плодът е светлозелен до жълт, по-голям на цвят от грейпфрута и с по-твърди и еластични влакна. Месото не е толкова сочно, колкото на другите цитрусови плодове.
Месестата част на плода е богата на витамини А, РР, С, D, В1, В2, В9, калий, калций, магнезий, натрий, йод, флуор, цинк, желязо, манган, мед, кобалт, фибри, антиоксиданти и каротеноиди. Грейпфрутът е диетичен продукт, който е показан при затлъстяване, нормализира нивата на холестерола в кръвта, ускорява храносмилателния процес, повишава киселинността на стомашния сок, намалява кръвното налягане, нормализира съня, намалява главоболието, намалява отоците и се използва за предотвратяване на атеросклероза.
В Средногорието цитронът, както и другите цитрусови плодове, се отглежда като стайна култура. От подвидовете цитрон най-известни са цитронът с пръст (ръката на Буда) и етрогийският (гръцки), които нямат сортове, и полиморфният сорт обикновен цитрон, чиито най-добри сортове са Павловски, Мир, Биколор и др.
Освен описаните от нас повече или по-малко подробно цитрусови растения в културата се отглеждат и цитрусови растения:
- Agli е хибрид между мандарина и грейпфрут;
- gajanima – индийски цитрус с кора, която мирише едновременно на евкалипт и джинджифил;
- karna – този вид се отглежда за присаждане;
- каламондин или цитрофортела – декоративно растение;
- natsudaidai, японски хибрид от помело и кисел портокал (портокалов цвят);
- оранджело или хирония, хибрид от сладък портокал и грейпфрут от Пуерто Рико;
- Померан, плод, подобен на портокал, с негоден за консумация плод;
- switi или oroblanco – хибрид между бял грейпфрут и помело със сладка пулпа;
- sudaki – цитрусово растение с неяден плод, който се използва вместо оцет;
- танжело – хибридно растение с кисел вкус;
- Hussaku – японски хибрид на мандарина и грейпфрут.
Цитрусовите растения
Всички цитрусови растения са вечнозелени – листата им осигуряват запас от хранителни вещества за растенията през периода на зимен покой. Затова добър показател за здравето на цитрусовото растение е изобилието от свежи листа. Смяната на листата при цитрусовите растения е постепенна. Що се отнася до корените, при тях липсват смучещите коренови власинки, които имат повечето растения. Вместо власинки в краищата на тънките им корени се образуват микоризи – удебелени нишки от почвени гъбички, които предават хранителни вещества на растението.
- Вазата не бива да е прекалено голяма: невкоренената почва често загнива и се вкисва, което кара растението да хвърли листата си и да изсъхне. Освен това цитрусовите растения се нуждаят от добър дренаж. Когато избирате ваза, трябва да знаете, че керамичните вази са пропускливи, но бързо отдават влагата; пластмасовите задържат влагата по-дълго, но са непропускливи. Дървените вази са по-добри в това отношение от всички останали, но за съжаление не са дълготрайни;
- Прекомерното поливане е вредно за цитрусовите растения. Между поливките горният слой на почвата трябва да изсъхва. Младите растения е по-добре да се навлажняват, като вазата с растението се потопи в кана с вода. Когато поливате по-големи растения, трябва да наливате вода под стените на вазата, за да попие периферните корени. Излишната вода трябва да се излее от вазата. Но е по-добре да навлажнявате по-голямо растение, като добавяте вода в тавата, докато растението я поглъща. След като цитрусовото растение спре да поглъща вода, излейте останалата вода от тавата;
- Цитрусовите дръвчета у дома трябва да се пръскат всеки ден, но дори ако хронично нарушавате това правило и растението е изхвърлило всичките си листа, не бързайте да се отървавате от него: поставете върху него прозрачна найлонова торбичка с малко вода вътре и скоро ще видите нови листа на цитрусовите си дървета;
- Когато решавате къде да поставите цитрусовите плодове, не забравяйте, че те се нуждаят от светлина и топлина, но през зимата радиаторите трябва да бъдат покрити, тъй като в противен случай изсушават въздуха. Ако имате възможност, купете овлажнител. При температура на въздуха между 22 и 24 ºC влажността трябва да бъде 60-70 %, а през зимата, при 8-10 ºC, влажността трябва да бъде 40-50 %.