Феите, наречени циклами

0
19

Феите, наречени циклами

Разходката в есенната гора е истинско удоволствие. Опадалите листа приятно шумят под стъпките, багрите наоколо са топли, наситени, въздухът е свеж и ароматен. Всички цветя вече са прецъфтели и оронили семената си. Не, не всички!
В сухата шума нещо свежо привлича погледа. Я, циклама! Съвсем като тези, които се продават в магазина, но мъничка, изящна. Но къде са листата й?
В широколистните гори на нашата страна расте и цъфти през септември-октомври, а понякога и чак до сняг бръшлянолистната или неаполитанска циклама (Cyclamen hederifolium, sin. C. neapolitanum). Нарича се така заради формата на листата, които се появяват по време на цъфтежа и след него. Те наистина приличат на бръшляновите, но са изпъстрени с красиви сребристи шарки. Кой знае защо нашият народ, който обикновено назовава цветята с красиви имена, я е нарекъл с не дотам звучното буторче. Да напомним, че дивата циклама е защитен вид и не бива да се бере и изкоренява!

В нашата градина

Феите, наречени циклами

Освен у нас, прелестното цвете расте по цялото Средиземноморие и още в древността е привлякло вниманието на любителите на цветя. В западноевропейските градини неаполитанската циклама се засажда открай време.
Отскоро в цветарските магазини може да се намерят грудки от бръшлянолистна циклама и всеки любител може да си засади в градината или в саксия.
Мястото, на което ще се развива добре, трябва да е слънчево или полусенчесто. Почвата е добре да е пропусклива, богата на хумус и листовка. Грудката са покрива със слой почва, дебел 4-5 см. Най-подходящи са местата под листопадните дървета и храсти. През лятото не бива да се полива, защото цветето предпочита да прекара “ваканцията “ си на сухо и топло. През есента в природата го събуждат дъждовете, в градината можем да поливаме по малко, ако времето се задържи дълго сухо.

Алпийската теменужка

Феите, наречени циклами

Още една есенно цъфтяща циклама може да украси дома и градината ни – европейската циклама (Cyclamen europaeum, sin. C. purpurascens). Тя има много приятен аромат, поради което е известна като алпийска теменужка. Среща се навсякъде из Алпите на варовити почви. Тя също е дребно растение с лилаво-розови цветчета. Култивира се от 1678 г. и са създадени множество форми с най-разнообразни багри. В домовете не проявява толкова капризи, както персийските циклами. Основното отличие е, че няма изразен период на покой. Когато през зимата част от листата отмрат, на тяхно място веднага израстват нови. Това време е удобно за пресаждане и размножение с образувалите се около майчината грудка малки грудчици. Почвата трябва да е рохкава и хранителна, добавят се парченца варовик. Грудките леко се засипват, не се оставят открити. Цъфтежът продължава практически непрекъснато, като има пикове и слаби периоди. През лятото алпийската теменужка се чувства най-добре на сенчесто място в градината. Може част от грудките да се засадят направо в почвата и да се оставят да презимуват. Обикновено, ако са добре засипани със сухи листа, спокойно дочакват пролетта. Ако ви е жал, през есента ги засадете в саксии и ги настанете на не много слънчево място в стаята. Полива се рядко и с малко вода, която се налива в подложката, но не се допуска изсъхване на почвата.

Царицата на цикламите

Феите, наречени циклами

Най-често се отглежда персийската циклама, която се е утвърдила отдавна като цвете, което краси стаите през зимата. Едва ли има любител на цветята, който поне веднъж не е донасял в дома си прелестното растение – трудно се устоява на оригиналните ярки цветове, сякаш пърхащи над красивите листа.
За съжаление много често скоро идва огорчението – цветето, което сме избрали толкова внимателно, започва да вехне и въпреки старанията ни загива. Обикновено това се случва поради непознаване на особеностите му. Мнозина са убедени, че такава красота може да произлиза единствено от тропиците и се стараят да настанят цикламата на топло и слънчево място. Това е фатална грешка!
Персийската циклама, както сочи и името й, е пренесена от планинските гори на Мала Азия. Там тя вирее при висока въздушна и почвена влажност, полусянка и относително ниски температури през лятото. Такива условия изискват и безбройните културни сортове.

Как да я изберем

Феите, наречени циклами

Когато избираме своята циклама в магазина, трябва да бъдем внимателни. Тя трябва да има много добре развити листа, които образуват гъста симетрична туфа. Листните дръжки да са къси и здрави, така че дори да поставим цикламата “надолу с главата”, да не се счупят или смачкат.
Цветовете да се разположени в една повърхност над листата.
Клубенът трябва да е на една трета над почвената повърхност и от него да излизат голямо количество цветни пъпки. В никакъв случай не бива да вземаме растение с клюмнали цветове и листа.
Ако времето е студено, задължително е добре да опаковаме саксията, за да не замръзне растението в нея. Когато я внесем в стаята, е нужно да поизчакаме около половин час, преди да я извадим от опаковката.

Нов дом

Мястото, на което ще я настаним, е необходимо да отговаря на определени условия. Светлината трябва да е обилна, но да няма директно слънчево огряване продължително време.
Основен е проблемът с температурата – в съвременните жилища е трудно да се намери място, където тя да не прехвърля 12-15 градуса. Най-добре е, ако между рамките на прозореца има достатъчно място за саксията с цветето. Щом обаче настъпи силно застудяване, веднага следва пренасяне в стаята. Ако нямаме такъв прозорец, цикламата може да се настани в сух аквариум, което ще внесе допълнителна оригиналност в интериора. Разбира се, могат да се намерят и други интересни решения.
Поливането на цикламата също има тънкости. Поради ниската температура, при която се отглежда, всяко попадане на вода между листата или върху клубена може да предизвика загниване и ако не загине, растението ще боледува. Опитните цветари сипват водата в подложката и ако до 2 часа не е поета, се излива. Не бива да се допуска нито изсъхване, нито преовлажняване. Много е полезно веднъж на 2 седмици във водата за поливане да се разтвори минерален тор за цъфтящи растения.

Време е за отдих

При тези условия цикламата ще цъфти дълго и обилно. Към края на февруари, когато прецъфти и последният цвят, трябва да започнем подготовката на задължителния покой. Увехналите цветове и листа внимателно се изтръгват от клубена, без да оставяме части от дръжките. Поливането постепенно се намалява, но мястото не се сменя. Към края на май-юни клубенът е вече оголен. Саксията се поставя на хладно и сенчесто място – на северния балкон, в някой шкаф или се изнася под някой храст в градината. Полива се рядко и с малко вода, колкото да не изсъхнат съвсем корените.

Събуждането

В края на лятото ще забележим връхчетата на новите листа. Това е сигнал да пресадим цикламата. Работи се внимателно, за да не се наранят корените. Съдът, в който ще садим, не трябва да е много дълбок, но да е по-широк. Непременно се прави дренаж от едри камъчета или парчета от счупени глинени саксии. Почвата трябва да е рохкава, но достатъчно богата – широколистна листовка, добре угнил оборски тор и пясък. Може да се вземе и готова почвена смес. Върхът на клубена не бива да се засипва с почва. Работата е там, че цикламеният клубен има само една растежна точка и ако я повредим, растението не може да оцелее. По същата причина се внимава и водата при поливането да не попада там. До израстването на листата се полива много оскъдно, по това време цикламата не се нуждае от много вода. Саксията се поставя на светло и прохладно място, за да се развият листата и да се образуват цветните пъпки. Постепенно се дава все повече вода, докато се достигне необходимото количество. В края на октомври можем да очакваме първите цветове.

Малките на цикламата

Персийската циклама се размножава само със семена. При някои сортове протича спонтанно опрашване и семената се образуват сами. Ако това не става, трябва да се намесим. Най-доброто време е някоя слънчева януарска сутрин. Тъй като строежът на цвета не позволява да ползваме четчица, трябва да ударим по-силно с пръст цветната дръжка, така че от цвета да се посипе облаче прашец и да достигне до другите цветове. Това се прави 5-6 дни наред. Опрашените цветове бързо увяхват, дръжките им омекват и се накланят. След няколко седмици узрява и семенната кутийка. При някои сортове дръжката на цвета се завива спирално и кутийката със семената се заравя сама в почвата, както става в природата. При повечето обаче трябва да откъснем кутийката, преди семената да се разпилеят, и да я оставим на светло да доузрее – нормално през април-май.
Семената се сеят по всяко време на годината. В лека пропарена почва те се подреждат на 2-3 см едно от друго на дълбочина 1 см. Съдът се слага на тъмно при температура 18-20 градуса. Първите малки растения можем да очакваме след 30-40 дни. Сега трябва да ги занесем на светло и когато пораснат първите 2 листенца, да ги пикираме, като плътно покриваме клубенчетата с почва. След около 6-7 месеца ги пресаждаме в малки саксийки, като една трета от грудките трябва да е на повърхността. Малките циклами нямат летен отдих, затова редовно ги поливаме и пулверизираме, като гледаме да не са изложени на силно слънце. Обикновено зацъфтяват след година и половина-две.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.