Изящна и нежна, чаровна и изтънчена – тези качества на фрезията са дали повод на флористите да я наричат аристократка. И са абсолютно прави. Прелестта на съцветията й е ненадмината. Тънкото, слабо разклонено стъбло се извива в горната си част почти под прав ъгъл. По него са наредени в едностранен клас ярките цветчета, които се отварят последователно, започвайки от долния край. Багровата им палитра е извънредно богата – всички оттенъци на бялото, кремавото, жълтото, синьото, люляковото, червеното, розовото… А най-примамливата им особеност – това е възхитителният аромат, с който може да се излекува дори депресия.
Най-красивата сред двайсетината красавици
Цветето, което носи името на немския ботаник и лекар от 19 век Фридрих Фриз, произхожда от Капската флористична област. Тази относително неголяма територия в Южна Африка, дълга около 800 км и широка не повече от 10 км, е родина на над 6000 вида декоративни растения, повечето от които не растат никъде другаде по Земята. За ботаниците тя е все още е място, което крие неизвестни прекрасни растения, очакващи своя откривател.
В природата се срещат около 20 вида фрезии, едни красиви, други не съвсем. Преди повече от100 години цветарите са започнали да ги кръстосват, в резултат на което е получена най-красивата – хибридната фрезия (Freеsia hybrida), която всички познаваме от букетите. Тя е по-едра от изходните видове, цветоносите й достигат височина от 40 до 100 сантиметра.
Както при останалите членове на семейство Ирисови, листата са мечовидни. Те излизат от обвита с мрежеста тъкан клубенолуковица, която всъщност е видоизменено силно скъсено стъбло. В продължение на вегетационния период над майчината клубенолуковица се образува заместваща, която ще цъфти следващата година. Тя е снабдена със специални коренчета, които я вмъкват в почвата на дълбочината, на която е било посадено майчиното растение.
Въпреки че в магазините се продават почти целогодишно луковици от фрезия, тя почти не може да се види по первазите и из градините на любителите. Причината е, че малцина познават особеностите на развитието й и обикновено остават огорчени, че фрезиите им не цъфтят, а някои даже не поникват. Но всъщност всеки може да си достави радостта да отгледа елегантната красавица както в стаята през студения период, така и в градината през лятото.
Наследство от родината
За да успеем да отгледаме красиво цъфтящи фрезии, трябва първо да решим къде ще ги настаним – в дома или в градината. Според това ще определим времето за засаждане на луковиците или за засяване на семената. Хибридната фрезия може да цъфти по всяко време на годината. Но има няколко условия, които трябва да спазим, за да не претърпим разочарование. От родното си място тя е донесла специфични изисквания към топлината и въздушната влажност. В различните фази от развитието й са й нужни съответни температури – от 10 до 30°C. За да разцъфти, е наложително да прекара известно време при относително ниска температура. Но преди това трябва да е преминал периодът на покой, който в Южна Африка съвпада с горещия и влажен сезон. Затова закупените луковици се държат около месец и половина на топло място с относителна въздушна влажност 70-75%. При тези условия луковиците се предпазват от пресъхване и се създават предпоставки за синтезиране на необходимите фитохормони, от които зависи цялостното развитие на растението и особено цъфтежът. Основното е, че ако държим луковиците при температура, по-ниска от 20ºС или превишаваща 35°С, те може въобще да не се развият. В края на този период се образуват зачатъците на корените и се забелязва известно удължаване на растежната пъпка. Това е сигнал, че е настъпило подходящото време за засаждане. Обикновено фирмите, които произвеждат луковици от фрезия, ги подготвят, преди да ги пуснат за продажба. Лошото е, че докато престояват в магазините, понякога минава много дълго време и любителите получават некачествен посадъчен материал, който или цъфти слабо, или въобще не покарва. Затова, за да се предпазим от неприятни изненади, е по-добре сами да ги подготвим.
Градината ни чака
Подходящият момент да се засаждат фрезиите в градините е времето, когато засаждаме и гладиолите, с които са близки роднини и имат почти еднакви изисквания. Тоест през април, когато температурата в почвата на дълбочина 10 см е достигнала 10-12 градуса, а на повърхността – 13-15, можем спокойно да ги настаним на определеното им място. То трябва да е закътано от силни ветрове и въздушни течения. За предпочитане е почвата да е лека и отцедлива, но богата на хранителни вещества. Не бива да е непрекъснато огрявано от слънцето, особено по обяд околните растения трябва леко да го засенчват. Разстоянието между отделните луковици да е около 10 см, а дълбочината – според едрината им – обикновено 10-12 см, за детките – 5-6 сантиметра. След засаждането се полива обилно и докато корените се развият добре (10-15 дни), се следи почвата да не просъхва напълно, но и да не е прекалено мокра. След около 20-25 дни, ако са подготвени правилно, може да се очаква масово покарване на луковиците. През юли започва образуването на цветните пъпки. Цъфтежът продължава от август до първите по-сериозни слани. Понякога, макар и рядко, се образуват още 1-2 странични съцветия. По време на цялата вегетация се полива умерено според нуждите и се подхранва леко с подхранващи разтвори за цъфтящи растения. Прецъфтелите съцветия се премахват, за да не се насочват хранителните вещества за образуване на семена и да се подпомогне формирането на здрава и силна заместваща луковица.
Идва време за почивка
Когато времето застудее и листата пожълтеят, фрезиите внимателно се изваждат от почвата, почистват се от полепналата пръст, изрязват се листата им и се внасят в топло помещение (около 25°С) за бързо просушаване в течение на няколко дни. Когато просъхнат добре, почистваме ги от старите люспи и корени, болните и повредени луковици се отделят. Следва съхранение за 3-4 месеца при висока температура (във възможно най-топлото помещение на дома), което, както изяснихме, е решаващо за успешното отглеждане на фрезията. За да осигурим висока въздушна влажност, поставяме наблизо до тях съд с вода, която да се изпарява. В началото на март, ако имаме възможност, преместваме луковиците на по-хладно място – 12-14°С. Тази промяна на температурата е сигнал за цветето да започне развитието си още преди да е посадено и води до значително по-ранен цъфтеж.
На балкона или в стаята
Фрезията може да бъде и чудесна украса на дома и балкона през всички сезони. Трябва само да внимаваме при покупката на луковиците и да си вземем сорт за оранжерийно отглеждане. Тези луковици са специално подготвени от производителите и в зависимост от времето, когато ще ги посадим, ще цъфнат около желената от нас дата. А за да имаме непрекъснато цъфтящи фрезии, можем да засаждаме луковици през известни интервали от време и да ги прибавяме към останалите.
Саксиите или контейнерите, които ще използваме, трябва да имат достатъчно отвори за оттичане на излишната вода при поливане. На дъното им се насипва пласт от едър пясък или керамзит за дренаж и отгоре се запълват с рохкава богата почва за саксийни цветя. В една саксия се засаждат няколко луковици, за да се получи красиво оформена туфа. Луковиците се покриват с 5-6 см пръст, поливат се и саксиите се поставят на топло и светло място. За да не се пречупват стъблата и да не увисват некрасиво, трябва да се поставят опори – стълбички или пръчки. Полива се умерено и се дават през 2 седмици торови разтвори за цъфтящи растения. Опръскването с хладка вода, особено през лятото, е много полезно.
Докато растат и цъфтят, фрезиите се държат при температура 20-25°С на балкона или в стаята на светло, но не припечно място. След прецъфтяването цветоносът се изрязва. Постепенно листата увяхват и отмират, затова поливането се ограничава и накрая се прекратява. За около1-2 месеца саксиите се държат на топло и сухо място, докато се образуват заместващата луковица и детките. Тогава те се изваждат от почвата и се прибират до засаждането при температура около 15°С.
Как да получим фрезия от семена
Освен с луковици, фрезиите се размножават успешно и със семена. Те се засяват в лека почва през март-април и поникват след 10-15 дни. Получените растения зацъфтяват през септември. За да стане това обаче, почвата не бива да е твърде богата, а температурата трябва да е относително ниска – около 15°C. Ако не можем да я осигурим, покриваме почвата със ситно нарязана слама или торф, за да я защитим от прегряване. Поддържа се леко влажна почвата, а въздухът се овлажнява с пулверизатор.
Макар и рядко, фрезиите се нападат от листни въшки и акари. За да ги спасим, трябва да използваме съответните препарати, които ще ни препоръчат в селскостопанските аптеки.