Фуксията не може да се обърка с никое друго растение. Питат ли ви кое е то – достатъчно да кажете: цветовете му са като рокля на балерина”. В тях има нещо и от новогодишната елха, увенчана с разноцветни свещници на дълги дръжки. Нашият народ й е дал и името обички, защото цветовете на повечето сортове са увиснали. Фуксията – това е растение празник. Допреди няколко десетилетия обичките, както и мушкатото, са едни от най- популярните цветя. Постепенно обаче парното отопление ги прогонва от нашите жилища. Днес е времето да се завърнат, защото не липсват условия.
Ботаническа справка
Ботаническият род Fuchsia обединява повече от 100 вида. Наречена е с това име в чест на немския лекар и ботаник Леонард Фукс. Родината на тези цветя е Мексико, Перу, Боливия, прохладните и тъмни гори в Андите. Някои видове се срещат по островите на Нова Зеландия и на остров Таити, но всички съвременни сортове са създадени в Европа.
Най-известната у нас фуксия е красивата (Fuchsia speciosa). Тя и хибридната (F. hybrida) са резултат от кръстосването на F.fulgens и F. Splendens. Има и няколко други вида, например, високопланинската фуксия магеланика (F. Magellanica), нейната разновидност изящната фуксия (F. gracilis) и фуксия рикатонии (F. riccartonii) – родоначалникът на студоустойчивите сортове, а също така и топлолюбивите – фуксия макрофила (F. Microphylla), боливийската (F. boliviana) и трилистната фуксия (F. triphylla), която дава началото на нова група хибриди.
Всички видове представляват храсти от 0,70 до 2,5 м високи. Клонките им могат да бъдат здрави или тънки и чупливи. В зависимост от разположението и здравината им растението има компактна или разклонена форма. Сред трилистните хибриди и сортове има и катерливи. Срещат се и удивителни „плачещи” форми с тънки дълги до 2 м филизи, много приличащи на диворастящата изящна фуксия. При боливийската фуксия храстът се украсява от съцветия – гроздове с удължени тръбовидни цветове на края на дълги до 30 см цветоноси. Цветовете на трилистната фуксия са разположени нагъсто на края на клонките. Такива растения се отглеждат и във висящи кошници и балконски сандъчета.
Удивителна взаимопомощ
В процеса на еволюцията фуксиите са се превърнали в най-важното растение за колибрите – най-дребните птички, повече от 300 вида, някои с тегло около 1 грам. Подобно на пчелите те се хранят с нектар, който фуксиите в изобилие им предоставят. Птичките го засмукват с тънките си човчици, без да кацат, размахвайки до 4000 пъти крилцата си в минута. Но тичинките и плодникът на фуксиевия цвят не са случайно навън, а с единственото предназначение прашецът да се посипва по крилцата на птичките и да се разнася от цвят на цвят. Колибрите добре различават червените оттенъци, затова при повечето фуксии чашките са розови или червени, за да може търсещата птичката да ги вижда отдалече.
Нека цяло лято да цъфти навън – обича свежия въздух
Фуксия в градината!? Тази фраза обикновено не звучи съвсем реално за нашите географски ширини. Възприемаме я като стайно цвете. В по-южните страни обаче тя е растение, известно като градинско. Работата е там, че всички обички се чувстват много добре на свеж въздух и през лятото си струва и вие да ги изнесете на балкона или в градината, да поставите саксията под дърветата, или на празните места, където вече са прецъфтели зюмбюлите, нарцисите, минзухарите и лалетата.
Към живот на открит въздух тези оранжерийни създания се подготвят по-отрано. След пролетна резитба се пресаждат в саксии с по-голям размер, при което частично се подменя и обновява хранителният субстрат в саксията. За да осигурите обилен цъфтеж през лятото, трябва да извършите необходимата резитба и да формирате растението до началото на май. Ако току що сте си вкоренили резник и в мечтите си го виждате цъфнал още същата година, имайте предвид, че тази мечта едва ли ще се осъществи. Ще цъфне растение, което е успяло да порасне до юни. През лятото фуксията цъфти, но през пролетта трябва да порасне.
Отглеждано при домашни условия в неблагоприятния сезон или закупено от оранжерията, това растение може да настаните в градината, като вкопаете саксията с големи отвори на дъното направо в почвата. Установено е, че така фуксията привиква по-бързо към новите условия, а нейните корени започват да растат и извън съда. През есента можете много лесно да я приберете вкъщи, подрязвайки развилите се навън корени и след като съкратите до една трета филизите.
Почвата в саксията по време на вегетацията не трябва да пресъхва. Преди да полеете обаче горният почвен слой трябва да е изсъхнал на дълбочина до 2-3 см. Ако това условие не е спазено, цветовете могат и да опадат. В периода на покой (от края на октомври до края на януари) поливането се ограничава, но не се преустановява напълно. Растенията се поливат само тогава, когато почвата в саксията изсъхне до 2/3 от обема си. Фуксията не обича сухия въздух, затова пулверизирайте около нея. Можете и да не правите това редовно, но понякога й осигурявайте истински душ.
Внимание! Необходима е адаптация.
Фуксията, която сте си купили или са ви подарили, е отглеждана в оранжерия. Преди да я изнесете на балкона или в градината, трябва да я закалите в продължение на две седмици. Добре е да правите това в остъклени лоджии, като всеки ден постепенно увеличавате достъпа на свеж въздух. Полезно е да опръсквате растението с вода. Подхранването и използването на химични препарати в този период са изключени.
Светлината и цветовете
Големият цъфтящ храст в контейнер, щамбът или ампелната фуксия са чудесна украса за всяка веранда, тераса или морава, важно е само правилно да подберете сортът и мястото.
Видовете и сортовете фуксия се различават не само по формата, но и по окраската и разположението на цветовете, както и по размерите на листата. Условията на отглеждане също могат да бъдат различни.
Общите правила при избора на място са следните:
• сортовете със светла окраска на цветовете не трябва да се излагат на ярко слънце;
• сортовете с тъмновиолетова окраска на венчелистчетата също не обичат прегряването;
• растенията с оранжеви цветове и комбинациите от червена чашка с бяла, розова и червена окраска на венчето могат за кратко време да стоят на слънце;
• за обилния цъфтеж на болшинството сортове фуксии е нужна много светлина, но разсеяна, а не пряка;
• един от малкото храсти, които могат да цъфтят на засенчени места, е изящната фуксия.
В градината външният вид на фуксията се променя: междувъзлията стават по-къси, усилва се разклоняването на филизите. Някой сортове се променят до неузнаваемост – чашките на цветовете от бели стават розови, а розовите – червени. Листчетата стават по-ярки, наситени, появяват се ярки щрихи и линии.
Осигурете й през зимата спокойна почивка
Още в старите книги по градинарство е казано, че фуксията и мушкатото не са стайни растения, а се отглеждат за украса на верандите и балконите през лятото, в помещенията само преживяват през зимата, тъй като не понасят студовете. Оптималните условия за фуксията през зимата са светло незамръзващо помещение с температура между 5 и 15 градуса. Застъклената отопляема лоджия, верандата на вилата, оранжерията са най-подходящи за тази цел. Ако нямате тези уславия, не се отчайвайте в любовта си към вас фуксията – ще понесе зимата на прозореца и при по-висока температура. Трябва само да имате предвид, че над радиатора и на въздушно течение няма хич да се чувства добре. И в студовете не оставяйте фуксията до отворената към терасата врата, но ако потокът от студен въздух не попада пряко върху растението, лекото проветряване ще му е само от полза. Няколко часа свеж въздух в деня са напълно достатъчни. Разбира се, за топлолюбивите фуксии – боливийската и трилистните хибриди – температурата не трябва да пада под 15 градуса.
Ако вашата фуксия се е разраснала много силно и ви е трудно да я държите вкъщи, през август срежете младите филизи над вдървените части и вкоренете резници. Много по-лесно ще намерите място на малките растения за съхранение през зимата.
Тези, които имат много фуксии и искат всичките да запазят през зимата, могат да подрежат ниско растенията, да ги поставят в сандъче с етикет, да ги посипят с торф и да ги приберат в мазе, което не замръзва. Студоустойчивите сортове в районите с мека зима могат да бъдат оставени дори в градината. Такова презимуване може да се окаже за тях много по-полезно, тъй като в условията на топлото жилище няма достатъчно светлина. При първите студове растенията силно се подрязват, фуксиите от висящите кошници и контейнери се изваждат, махат се листата и пъпките, закопават се в лехата и се покриват с дебел слой сухи листа или торф. Така можете да постъпите със студоустойчивите сортове на фуксия магеланика, например Whiteknight’s Pearl и някой сортове на хибридната фуксия: Gift Wrap, Glenby, Juni May, Multa, Welsh Dragon.
Размножаването всеки го може
Фуксията се размножава с резници. Те се оформят с дължина 8 – 10 см и се вкореняват в саксия с почва. Резниците се покриват с перфориран плик или прозрачна пластмасова бутилка без капачка, на която е отрязано дъното. Резниците се вкореняват бързо при температура 22-25 градуса. След 2-3 седмици, когато се появят коренчета, младите растения се пресаждат на постоянното им място. Можете всяка година да вкоренявате резници за всеки нов сезон или да заменяте старите растения с млади един път на три години.
Важна грижа за младите растения е прищипването на филизите. След появяването на всеки нов филиз върхът му също се прищипва след 2-3 листа. Около 5-6 седмици преди предполагаемия цъфтеж тази операция се спира.
Фуксията се размножава и със семена, но този процес е бавен и се използва в селекцията. За да получите семена, трябва да извършите изкуствено опрашване. При такова кръстосано опрашване е възможно да получите недоброкачествени растения, но нови ценни хибриди.
Винаги в богата почва и в обемисти съдове
На практика обичките най-често се използват във вертикалното озеленяване. Те изглеждат много ефектно и във висящи кошници и кашпи.
В почвената смес, ако не е достатъчно глинеста, трябва задължително да се добави глина – тя способства за задържането на влагата в почвата. Най-добре е и веднага да добавите и комплексни торове с продължителен период на действие. Другият начин е редовно да подхранвате растенията с течни комплексни торове, редувайки подхранванията с поливането. Необходимо е да се погрижите и за дренажа на саксията с дребен керамзит или едър перлит и дребни камъчета – фуксията не понася застоялата водата. Трябва да се предпочитат съдове с по-голям обем, тъй като корените на това растение се разрастват много бързо.
Клонките на силнорастящите катерещи се сортове с големи или оригинална форма на цветовете много красиво се спускат от закачените на тавана кошници или балконски сандъчета, но техните филизи обикновено много слабо се разклоняват. В композициите с тях можете да засаждате летни цветя, които ще закриват оголените клонки, разкрили се върху сандъчетата.
Формиране на щамбово дръвче
За целта се избира растение с едно право главно стебло и добре развита коренова система. Премахват се всички странични филизи, като се оставя само главното стебло, но листата не се премахват. То се привързва към опора. Когато растението достигне нужната височина, върховете на клонките се прищипват. Появилите се в близост до върха на главното стебло странични филизи се прищипват над втория или третия лист. След няколко години, когато стволът на дръвчето стане по-дебел, във вашия дом през цялото лято ще цъфти красивата фуксия.
Височина на дръвчето, ако то е настолно, не трябва да превишава 40 см.
Малките дръвчета, които стоят на пода, могат да бъдат високи от 45 до 80 см. Дръвче, което искаме да доминира в интериора, може да надхвърля един метър.