Карамфилът – знак за обич и вярност

0
62

Карамфилът е от цветята, които не се нуждаят от описание. От хилядолетия той е неизменен спътник на хората в радост и мъка. Древните гърци приписвали появата му на разгневената от неуспешен лов богиня Артемида, която ослепила случил се на пътя й млад пастир. Засрамена от грозната си постъпка, тя превърнала очите му в красиво и ароматно цвете. От тези безкрайно далечни времена до наши дни карамфилите се споменават в легенди и предания, свързват се гореща любов и кървави революции.

Карамфилът – знак за обич и вярност

Кръстоносците донасят семена

По време на кръстоносните походи през 1270 г. войската на Людовик IX обсадила град Тунис. Неочаквано се разразила страшна епидемия от чума. Кралят наредил да направят отвара от цъфтящите в изобилие в околностите карамфили и, о, чудо, много от воините се спасили. Сам Людовик обаче бил покосен от ужасната болест. В памет на любимия си крал при завръщането си в родината оцелелите войници пренесли и семена от карамфили. От тогава датира и отглеждането на тези цветя в европейските градини.Френските войници бивали закичвани с карамфили, които да ги предпазват от вражеските оръжия и да им вдъхват храброст. В Англия цветето станало любимо на ред кралици и аристократи. В Италия и Германия то било символ на предана любов и семейно щастие. И богатите, и бедняците почти в цяла Европа с обич и грижи отглеждали карамфили и в дворцовите градини и оранжерии, и в селските градинки.

Кръстниците Теофраст и Линей

За първи път ботаническо описание на карамфила прави древногръцкият естествоизпитател Теофраст през 300 г. пр.н. ера. В своя труд „История на растенията” той го нарича „цвете на Зевс”. А Карл Линей му дава съвременното ботаническо име Dianthus, което означава божествено цвете.
Родът на карамфилите е от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Той е голям, има около 400 представители, които са разпространени в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Почти всички видове са ксерофити, т. е. обитатели на безводни или полупустинни места. Някои от тях са с особено значение за растителната украса и твърде отдавна са станали обект на подобряване.

Карамфилът – знак за обич и вярност

Любимите бабини карамфили

В градините, включително и в българските, от столетия се отглеждат едногодишни и двугодишни карамфили, като китайския карамфил (D. chinensis), зимният карамфил, наричан гренадин (D. caryophyllus), турският карамфил (D. barbatus), известен като топкарамфил или сама китка и още много други. Независимо от краткото време, през което радват в градината, те не губят своята популярност благодарение на красотата си, лекотата, с която се размножават, и непретенциозността си.

Карамфилът – знак за обич и вярност

Рожбите на селекцията

Естествено, най-привлекателни са многогодишните карамфили. Такива са перестият карамфил (D. plumaris), разкошният карамфил (D. superbus) и, разбира се, голямата група с хибриден произход. Селекционерите непрекъснато ги употребяват в своята работа. В резултат са създадени безброй сортове и форми с кичести и прости цветове, цветната палитра е огромна. Има обаче много видове, които още са недокоснати от селекционерска ръка. Това може и да е за добро, тъй като в усърдието да се получат все по-едри цветове и ярки багри се губят изяществото и романтичната прелест на природните създания, а също и обикновено остават без аромат.
Непрекъснато цъфтящите карамфили (D. Caryophyllus semperflorens) са най- популярни, тъй като във вид на отрязан цвят се предлагат целогодишно в цветарските магазини. Те се отличават със свойството си да образуват последователно нови стъбла и по този начин цъфтежът им не престава, докато температурата на въздуха не падне под 8 градуса. Първите културни сортове от тях са получени още преди 200 г. от френския градинар Далме. Днешните им „потомци” са най-разпространените оранжерийни карамфили – тези от групата Сим. Заедно с карамфилите Шабо и американския благороден карамфил те са основна култура за много цветарски фирми. В редица страни, където зимите не са така студени, както при нас, те са и от обичайните многогодишни обитатели на градините. При нашите условия също обикновено оцеляват и напролет започват да цъфтят. Но при безснежна зима или при много влажна пролет се случва и да загинат.

Карамфилът – знак за обич и вярност

Хубост, взета от поляната

Днес на мода са градините в природен стил, напомнящи разцъфтели поляни. В тях обаче разкошните карамфили с едри кичести цветове изглеждат неуместно. Препоръчва се в тези градини да се отглеждат естествени местни видове или да се засяват семена от сортове, специално предназначени за тази цел. В нашата природа се срещат около 40 вида карамфил, повечето много красиви. Не бива обаче да се изкопават и пренасят в градината. Всички те образуват много семена, които можем да засеем у дома си и скоро да се радваме на цветовете им.

Планинците слизат в градината

Отделна група са ниските компактни карамфили, които обитават планините. Те са най-подходящата украса за така модерните алпинеуми и каменисти градини. По природа се съчетават великолепно с камъните и нямат особени претенции при отглеждането. Цъфтят обилно, но дори когато нямат цветове, туфите и килимчетата от стъбла и листа са много декоративни. При това изборът от видове и сортове е много богат – от съвсем дребнички до относително високи, с мънички или едри цветове, обагрени от бяло през розово и малиново до тъмночервено, за големи и за съвсем малки алпинеуми. Различни фирми предлагат истинско изобилие от семена от множество сортове и градински форми.

Може и на балкона

Не бива да се пренебрегва и възможността хората без градини да си създадат истински разноцветен и ароматен ансамбъл в саксии и сандъчета. Почти всички карамфили могат да се отглеждат по този начин, а на пазара се предлагат в саксийки цъфнали растения, които могат да се подберат според вкуса и според условията, с които разполагаме.

Карамфилът – знак за обич и вярност

Всички обичат слънцето и топлината

Затова трябва да им избираме добре огрявани през по-голямата част от деня места. Не бива да забравяме и безводните местности, от които произхождат. Затова, въпреки че са много приспособими, ако искаме да се чувстват наистина добре, около тях не е желателно да се застоява вода. А ако отглеждаме редки и ценни видове и сортове, непременно лехата им трябва да е висока.
Необходима им е плодородна, леко глинеста почва, която не задържа водата и пропуска лесно въздуха. Нужно е и редовно подхранване на сортовите карамфили, но взетите от природата се справят и без него. За целта е добре да се използва напълно прегорял оборски тор. Разбира се, ако няма откъде да си го набавим, можем да използваме комбинирани минерални торове за цъфтящи растения.
Когато прецъфтят, цветоносните стъбла трябва да се изрежат, почвата около растенията да се разрохка и да се полеят с лек разтвор от комплексен минерален тор. След около месец ще забележим нарастването на новите стъбла, а през есента някои видове може да ни зарадват с нов цъфтеж. Длъжни сме да поясним, че даже отглежданите при идеални условия карамфили живеят най-много 5-6 години. Растящите без много грижи изкарват 2-3 години. Поради това, ако искаме да имаме дълго време в градината си от тези растения, ще се наложи да засяваме или да засаждаме нови, преди старите да са приключили живота си.

Нови и нови и на нови места

Карамфилите може да се размножават както със семена, така и вегетативно – с резници и отводи. Повечето видове имат мощен главен корен, от който се разрастват странични разклонения. Това е пречка да се размножават с разделяне на туфата. Много малко от тях образуват от кореновите разклонения самостоятелни растения.
С резници могат да се размножават всички карамфили, но при едногодишните това е излишно, защото семеначетата при тях цъфтят още същата година. Най-добре е резниците да се вземат през май-юни, когато лесно могат да се различат вегетативните разклонения от цветоносните стъбла. Дължината им трябва да е от 3 до 9 см, може и по-дълги, с 3-4 чифта листа. Отрязват се непосредствено под възел. В подходящ субстрат – влажен пясък или перлит, се вкореняват за 2-3 седмици.
Карамфилите, които желаем да размножим чрез отводи, трябва да образуват дълги вегетативни разклонения. Междувъзлието се рязва на 1/3 от дебелината с остър нож, притиска се към пръстта с подходящ предмет и се засипва с пясък. Полива се редовно и след оформянето на новото растение то се отделя от майчиното.
Топкарамфилът и брадестият карамфил образуват групи от лесно отделящи се странични разклонения, които, ако бъдат извадени и засадени на ново място рано през пролетта, ще зацъфтят още същото лято.
Със семена може да се размножават всички карамфили. Това може да стане в ранна пролет или в края на есента. Може да се сее както направо в градината, така и да се отгледа разсад, който се изнася навън след затоплянето на времето.
Ако имаме опасения, че някои от карамфилите ни няма да издържат през зимата, през октомври може да ги извадим заедно с пръстта около корените им и да ги внесем в стаите или на закрития балкон. Там постоянно цъфтящите ще ни радват с цветове и аромат и през студените месеци.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.