Латинката – рицар с щит и шпори

0
26

Кой и кога е пренесъл латинката по българските земи, не е известно. Най-вероятно това е сторил някой “латинянин”, както в далечни времена са били наричани западноевропейците. Оттам явно идва името на едно от най-обичаните градински цветя. Вярно, напоследък латинките бяха поизместени от други модерни растения, но това беше за кратко. Сега обаче те все повече печелят обичта на цветарите. И има защо. С увивните сортове може да се украсят всякакви вертикални обекти, полустелещите се са превъзходни за балконските сандъчета, а ниските и изправени правят чудесни лехите и бордюрите.

Латинката  - рицар с щит и шпори

Индианци по рождение

Родът на латинките произлиза от Южна и Централна Америка. Той наброява около 50 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения. Както и много други цветя, в родината си те са били използвани като хранителен продукт. Индианците са отглеждали многогодишни латинки, които образуват вкусни клубени. И в наше време в Андите от тези клубени, известни с името машуа, се приготвят множество местни ястия.

За едни воин, за други – монах

В Европа латинките дошли през 16 век, когато испанските конкистадори донесли семената им, и скоро започнало победното им шествие по градините.
Научното название на красивото цвете е Tropaeolum. Така римляните са наричали специалните колони, на които били окачвани шлемовете на победените врагове. Карл Линей, който е дал името, оприличил цветовете на шлемове, а листата – на бойни щитове. В много страни латинката е наричана капуцин. Това име пък идва от уподобяването на цвета с неговата своеобразна шпора на монашеска качулка.

Най-обичаните

Най-често в градините се отглеждат голямата латинка (Tropaeolum majus) и нейните сортове. По природа тя е многогодишна, но у нас не издържа на зимните студове и се подновява всяка пролет. Има както храстовидни форми (до 40 см високи), така и увивни, които достигат на дължина до 2,5 м. Неправилните й цветове с дълга шпора, пълна със сладък сок, имат приятен “лютив” аромат. Палитрата на багрите е невероятно богата – жълто, оранжево, яркочервено, кафеникаво-червено, розово във всичките им нюанси. Много от сортовете са изпъстрени с петънца и щрихи.

Латинката  - рицар с щит и шпори

Много популярна в западните предели на Европа е чуждоземната латинка (Tropaeolum peregrinum), известна също и като канарска. У нас също вече може да се видят решетки и огради, обвити от дългите й до 3-4 м стъбла. Тя изглежда твърде своеобразно и е трудно да се свърже с привичната ни представа за това цвете. Листата й са дребни, силно насечени, а канареножълтите й цветчета изглеждат като накъсани, но въпреки това са много привлекателни с гофрираната си повърхност и зелени шпори.

Латинката  - рицар с щит и шпори

Културната латинка (Tropaeolum cultorum) обединява предимно хибриди от сортовете на голямата и на щитоносната. Растенията са едногодишни, гъсто облистени, потъват в разнообразни по багри цветове от май до първите студове.
Дребната латинка (Tropaeolum minus) е силно умален вариант на голямата.

Латинката  - рицар с щит и шпори

Щитоносната латинка (Tropaeolum peltophorum) е характерна с тъмнозелените си щитовидни листа и тъмночервени цветове.
Изключително красиви са също и грудковата и къдравата латинка, а лазурната е направо невероятна със сините си цветове. За съжаление е много трудно да се намерят засега семена от тях у нас.

Как и къде да я настаним

Латинката се размножава със семена. Те запазват дълго време способността си да поникват, затова не е нужно да купуваме нови, ако са ни останали от предишни години. Освен това лесно се самозасяват, така че може да ни спестят усилията да ги размножаваме. Ако обаче искаме точно определен сорт или вид, трябва да потърсим семена от фирма, която държи на качеството на продуктите си и няма да ни заблуди. Защото се случва от засетите семена да израсте съвсем не това, което очакваме.

Латинката  - рицар с щит и шпори

Засяването става през април на постоянното място на растението, защото кореновата система лесно се поврежда при пресаждане. В гнездото се слагат 3-4 семена и след около две седмици те ще поникнат, а след около месец и ще цъфнат. Почвата трябва да не е много богата, а ако е торена скоро с пресен оборски тор, направо е вредна за латинката. Полива се при нужда, но не се прекалява, защото цветето не търпи и много влажна почва.
С латинки може да се украси всяко слънчево или леко засенчено място. Увивните сортове и чуждоземната латинка са идеални за украса на огради и беседки. Чак до първите застудявания те ще ги скриват под пищната си зеленина и ярки цветове. Ако пък ги засадим в окачена саксия, те ще придадат извънредно живописен вид на балкона. А ако ги пуснем направо върху почвата, скоро ще я скрият под ароматен килим. С ниските компактни храстчета може да се засадят както самостоятелни лехи, така и да се смесят с други летни цветя.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.