Пахирата (Pachira aquatica) – това странно растение, превърнало се в мечта за любителите на екзотика е от семейство Bombacaceae
Разпространява се и под синонима P. macrocarpa. Произхожда от Южна Америка – районите на Перу, Мексико, Бразилия и други. Там растенията се оформят като високи дървета, с широка корона. В основата си стволът изглежда като надут, дало повод за латинското наименование, което в превод означава „дебелана”. Отглеждана в саксии, достига височина до 2 м. Листата са много красиви, наподобяват тези на шефлерата. Те са на дълги дръжки, които завършват най-често с 5-делна петура, рядко 6 или 7-делна. Всеки дял е овалноудължен, със заострен връх.
В родината си пахирата цъфти с много оригинални, огромни цветове. Те са групирани в съцветие по 2-3. Докато са пъпки, са изящни дълги и тесни цилиндри. Когато се разтворят, петте венчелистчета се извиват навън, като приказни панделки. От тях се показват многобройни дълги тичинки, които в основата си са кремавобели, а към върха червени, завършващи с блестящи оранжеви близълца. Растенията сияят с неповторим финес. За жалост, в домашни условия цъфтят изключително рядко.
Допълнение към красотата са едрите яйцевидно удължени плодове, в които има десетки семена, по форма и вкус наподобяващи фастъковите ядки. Поради това в Южна Америка растенията са познати като „кестен маладар” или като ”гвиански кестен”.
При нашите климатични условия пахирата се отглежда предимно като листнодекоративно растение. За да бъдат листата в изящен вид, саксията трябва да е поставена на светло място, но не директно огрявана от слънцето. Най-подходящи са източни и западни прозорци. Оптималната температура през лятото е около 20ºС, а през зимата не трябва да е по-ниска от 12 градуса. Растенията обичат влагата, затова през лятото се поливат обилно, защото и при най-малкото засушаване листата увяхват. През зимата обаче трябва да се поливат умерено, защото при задържане на излишна влага, корените загиват. Пахирата обича влажния въздух, затова наблизо трябва да има съд с вода за изпаряване. Много добре действа пулверизирането на листата, но стволът трябва да се предпазва от намокряне. Както за поливането, така и при пулверизацията трабва да се използва не варовита вода, със стайна температура.
Пахирата се размножава чрез връхни резници, най-сполучливо през август. Те се залагат във влажна смес от торф и пясък. Покриват се с полиетиланов или стъклен похлупак, за да се поддържа висока въздушна влажност. Поддържа се температура 25-30ºС. Когато се използват семена, те трябва да са много пресни, защото бързо губят кълняемостта си. Пониците се появяват след двайсетина дни. Младите растения, или закупени от магазина в пластмасова саксия, се засаждат в голям номер широки керамични саксии. Първо се поставя дебел пласт дренаж от дребни камъчета и пясък. След това -почвената смес, която трябва да е лека, но богата с хранителни вещества и със слабо кисела реакция. Тя може да се състави от чимовка, листовка от иглолистни видове, пъсък и парченца от натрошени керемиди в съотношение 2:2:2:1. Още по-подходяща е смес от равни части чимовка, торф и пясък. На повърхността се нареждат красиви, не много дребни камъчета.
Много често закупените растения се предлагат по 3 или 5, засадени плътно едно до друго и сплетени на плитка. Едно на ръка е, че повишава декоративността, любопитното обаче е, че добрата мълва го свързва с още по-голем приток на пари в къщата.
В рода пахира са включени 24 вида. За декоративни цели се използва и видът P. glabra. Грижите за растенията са същите.