Едно от най-високо ценените украсени растения безспорно е бугенвилеята. Този красив храст впечатлява с цветовете си или по-точно с обагрените във виолетово или пурпурно прицветници. Всъщност истинските цветове са дребни и почти незабележими, скрили се в прицветниците, сякаш пожелали да не засенчат красотата им. Храстът бързо се развива, когато расте свободно на открит терен, и може да достигне дори 7-8 м височина. У нас, както и в повечето райони на Европа, се отглежда като саксийно растение.
Бугенвилеята, чиято родина са бразилските джунгли, е внесена в Европа през 19 век. Пълзяща или храстовидна, тя вече е част от обичайната средиземноморска флора и е типична за градините с мек зимен климат. В средиземноморските страни често се използва, за да покрие стени на постройки, огради и други вертикални съоръжения. В студените райони, но с относително по-топла зима (каквито има в най-южните райони на България), може да се отглежда през цялата година в саксия край стени с южно изложение. При тези условия цъфтежът винаги е слаб, а растението трябва да се предпазва от студа, като съдът се обвие по подходящ начин с юта, ръжени или тръстикови рогозки, за да се избегне замръзването на почвата. Надземната част на растението също трябва да се предпазва от измръзване, като за целта може да се използва покритие от пластмасово фолио.
Отглеждана като саксийно растение, бугенвилеята се развива добре в широки и ниски саксии. Почвата в съда трябва да е богата на хранителни вещества и в никакъв случай глинеста и сбита. Сполучлив хранителен субстрат за нея може да се приготви от градинска почва, прегорял оборски тор и пясък (или перлит) в съотношение 4:2:1. Нужно е също да се подхранва с течни или гранулирани твърди торове, богати на фосфор и калий. Подхранването трябва да започне малко преди цъфтежа и да продължи месечно веднъж до приключването му.
Отделни храсти бугенвилея за свои нужди може да създадете и вие. Достатъчно е да изпълните някои манипулации в следния ред, така, както го намираме в италианското списание “Casa in fiore”:
1. Отрежете връхната част на тазгодишно клонче с дължина 15 см. То трябва да има 8-10 добре развити листа и силно изразена връхна пъпка. Отрезът се прави
наклонен с остра ножица в основата на листната дръжка (приблизително по средата на възела)
2. Запазете връхните 3-4 листа, а другите премахнете. Останалите листа ще осигурят изхранването и живота на резника. В основата му (първите 2-3 см) ще се оформят новите корени. Не оставяйте резниците в твърде топла среда, защото може да засъхнат и да не се вкоренят
3. Подгответе почвения субстрат, като смесите пресята почва за стайни растения и речен пясък в съотношение 1:1 (или купете почва за вкореняване на резници, която може да намерите в градински центрове)
4. Напълнете със субстрата саксийки със страна 4-5 см, ако са квадратни, или с диаметър 5-6 см, ако са кръгли. Трябва да имат и дренажни отвори. Притъпкайте много леко почвения субстрат
5. С малка пръчица, дебела колкото молив, направете вертикално дупка в субстрата, за да вкарате полесно резника
6. За да ускорите вкореняването, използвайте растежни стимулатори за вкореняване под формата на прах. Покрийте с него основата на резника, преди да го оставите в направения отвор. За да осигурите прилепването на праха, намокрете основата на резника. Стимулаторът трябва да покрива 2-3 см от основата, т. е онези му част, която ще бъде в субстрата
7. Посадете по един резник в центъра на всяка саксийка, като само леко притиснете почвата около него. Внимавайте да не повредите листенцата, останали на върха му. Бугенвилеята, където расте на открито, рядко страда от болести. Понякога през късна пролет не е изключено да бъде нападната от листни въшки и някои други насекоми, които лесно може да бъдат унищожени с подходящ инсектицид
8. Веднага полейте с малки количества вода. Повторете процедурата, щом почвата започне да засъхва. Не позволявайте да остава вода в подложката, в която се настанили саксийките
9. Дръжте саксийките на полусянка при 22-24 градуса. На този етап е достатъчно само да предотвратявате изсъхването на субстрата. Не е нужно никакво торене. Ако използвате за покритие пластмасово фолио, бихте могли да създадете подходяща температура и постоянна, така че да предотвратите изсъхването
на резниците. Премахнете покритието, когато вкореняването приключи При подходящи условия вкореняването започва след 4-5 седмици. Пълното вкореняване проличава по това, че връхната пъпка се развива. Напролет пресадете растенията в съд с диаметър 12-14 см. Едва 2-3 г. след процеса на размножаването младите растения може да се считат за пораснали и да се засадят в постоянен съд. Това е най-лесният начин за размножаването на бугенвилеята. За да гарантирате успешното вкореняване, е необходимо да вземете резника от здраво и силно растение, което не страда от вредители или недохранване. Резник от болно растение страда от същите заболявания.