Цъфтящите рододендрони продължават да поразяват нашето въобръжение от година на година. На градинската сцена тези прекрасни храсти изпълняват две роли – великолепните цветове украсяват двора в началота, а след това тъмно-зелените листа служат за фон на цветята, които изнасят представление през лятото и есента.
Ако еспеете да отговорите на всички изисквания на рододендрона, дълги години ще се радвате на неговия раскошен цъфтеж.
В превод от гръцки рододендрон означава – розово дърво.
Едва ли ще се намери по-точно наименование за този цъфтящ храст. През пролетта, когато тъмнозелените клони на рододендрона се окичат с едрите цветове, това е събитие, което се помни за дълго. В това отношение рододендроните нямат равни на себе си. Нито един друг вечнозелен градински храст не е способен на такава експлозия от цветове. Но това далеч не е единственото му предимство.
Рододендроните могат да се отглеждат успешно не само в голям двор, но и в малка градина, ако му се осигурят необходимите условия.
Рододендронът не вирее и не може без обилна почвена и въздушна влага. Нуждата му от влага може само да се мери с тази на папратите. Докато папратите растат на влажни, но по-топли тропически места, то рододендронът освен влага, изисква и по-хладен планински въздух.
У нас при естествени условия на свобода расте в Странджа планина. Местните хора го наричат зеленика, заради вечнозелените му листа.
Рододендронът представлява висок вечнозелен храст с удължени, твърди, кожести, наситенозелени листа.
Рано напролет, в края на април и началото на май, цъфти в фуниеобразни гроздовидни съцветия приличащи на красиви рози. Нашенският рододендрон, растящ, естествено, в Странджа планина Rhododendron ponticum (понтикум) цъфти в розово.
Рододендронът е студоустойчив и в страни като Германия и Чехия с по-суров климат от нашия, се отглежда и цъфти в различни разцветки. Така например рододендрон Joanita (Йоанита) е с по-широки лъскави зелени листа и цъфти в жълто. Рододендрон Fortunei (фортуней) е с бели рози. Опитните специалисти са получили много красиви варианти, които идват и при нас напоследък. Цветарските магазини рано напролет и сега през есента се зареждат с рододендрони, пренесени в големи саксии с подходяща почва. При влажно време внимателно се изваждат с почвата и с майчината пръст се полагат в подготвените места. Почвата се притъпква и полива наоколо вода, за да няма въздух и да се радваме на красивия храст.
Влажните и сенчести, прохладни градини са подходящо място за отглеждане на рододендрона.
Изискванията от почвена влага са необходими за плитката коренова система, която се разклонява близо до повърхността. Освен че почвата изисква влага, тя винаги трябва да се разрохква и да е богата на хумус и да се смесва с листовка. Ако почвата е глинеста, можем да я олекотим като прибавим пясък и обогатим с прегорял оборски тор и листовка. Въздушната влага ако е оскъдна в градината честото оросяване на цялото растение рано сутрин компенсира нуждата. Определеното място в градината за рододендрона трябва да бъде на сянка. Сянката може да му осигури широколистно дърво с гъста облистена корона. От средата до края на есента е подходящо време да подготвим местата за засаждане. Изкопаните дупки за засаждане да имат дълбочина 40/40 см и в тях да е насипана рохкава плодородна пръст и листовка.
Рододендронът успешно се размножава и по вегетативен начин, чрез зелени резници. Зелените резници се залагат в парници под стъкло, където действа топлината и светлината на слънцето. При редовно оросяване в пясъчен и торфен субстрат резниците се вкореняват и напролет са готови да красят градината, стига да ги опазим през зимата като плътно покриваме стъклените рамки на парниците с рогозки.
Семената на рододендрона зреят през септември. Макар че са с добра кълняемост, семенният начин на размножаване не се прилага, защото е много бавен.