С басейна и барбекюто, като с никои други елементи на къщата и двора, са свързани спомени и мечти. Басейнът не е само удоволствие, той е и естетика – трябва да се вписва сполучливо в архитектурния облик на сградите и да кореспондира с градинската украса на двора. Като важен елемент от общия проект на двора той трябва да намери архитектурното решение заедно с другите елементи от ладшафтния архитект. Ако планирате да строите къща с басейн, архитектът трябва да знае предварително, за да го включи в общата композиция.
Практиката познава много форми и технически изпълнения, развитието на технологиите предлага прогресивни решения.
Какъв трябва да е изборът?
Отговорът на този въпрос не винаги е лесен и обиковено не е по силите на собственика на двора, било поради липса на усет и познания, било поради финансови възможности.Ако например басейнът е закрит, ще е нужна пароуловителна инсталация. Без нея от всякъде ще тече вода. Най-добре е басейнът да е свързан с двора, от който го отделят само плъзгащи се врати. Още по-хубаво е, ако се прибират и тавана и стените, но такава конструкция струваше поне 500 евро на квадратен метър. Tакава конструкция, като се прибави и цената на проекта, ще изглежда като „самоделка”, защото ще е една бройка.
Всичко започва с проекта
На ниво проект се уточнява мястото, формата и обема на басейна, мястото за шезлонги, настилките. Ще ви трябва компетентното мнание на специалиста. Бихте могли освен архитект да си наемете и ландшафтен архитект. По принцип басейнът не се прави много дълбок (110 см – 160 см). Стойността му, според обема, формата, инсталациите и облицовката, ще е различна.
Изборът на конструкцията
е първата стъпка в осъществяване на желанието. Можем да изберем монолитно изпълнение, което бива традиционно с двустранен кофраж, или с едностранен кофраж, но при вторият вариант трябва да платим повече за ръчен изкоп и сигурно повече за бетон. Върху пръста се слага найлон. Ако това е по-малко пари от стойността на половината кофраж заедно с обратния насип, заслужава си. Отдолу, за да не газите в кал, трябва да се направи 5 см подложен бетон върху дрениращ слой от баластра или чакъл. След като направите монолитна конструкция, трябва да измажете басейна. Това се изисква и проверява от фирмата, която ще поставя плочките и изолацията за предотвратяване на подкожушване и други дефекти.
Другият вариант е изпълнение с туркрет бетон. Това е технология при която бетонът е земновлажен, но е с по-голяма марка и се насипва със специален уред под налягане. Полага се на слой от 2 см, но от друга страна отсъствува кофражът и обратния насип, които са скъпи пера в конструкцията на басейните. Прави се изкоп, след което се оплита арматурата и се насипва сухият бетон. Той се хвърля на пластове от 2 см, защото иначе се свлича. Този пласт може да се увеличи, но не повече от 6-7 см, като се сложат полипропиленови влакна в бетона – те са нещо като арматура и предотвратяват напукването.
Третият вариант да намалим кофражните разходи е системата, в която бетонът се насипва в предварително закачени чували. Те служат като стени, а от вътре е фолиото за изолация.
Tези системи са по-подходящи за по-големите басейни.
Малкият басейн
Ако поради мястото или финансовите ви възможности се насочвате към малкия басейн, интерес ще представляват сглобяемите. Има и надувни за най-малките членове на семейството. Предимство на сглобяемите е ниската цена и че можете да си го приберате наесен и да го разпънете напролет. Преди това обаче трябва да попитате колко и какви инсталации може да се монтират. Около София /Бояна, Драгалевци, Симеоново/ и край други големи градове трудно се намират парцели по-големи от 3 дка, което прави малките басейни изключително актуални, макар че монолитен може да бъде и басейн с дължина само 7 м..
Особен вид е басейн изпълнен от полистоун. Това е материал, който позволява монтажа на цели корита или сглобяването им на място. Басейните, направени с този материал, са междинно звено между монолитните и сглобяемите.
Предпочитаният тип
Единият е със скимери и се пълни до около 20 см под хоризонталния ръб на стените. Преди се правеха специални керамични преливници, но вече те се срещат все по рядко, главно при големите басейни. При другият тип водата е наравно с околната настилка и прелива в околовръстни канали. Понеже във водата може да влизат прах, растителни листа и др., този тип е по-удобен за вътрешни басейни. Канали трябва да има в настилката между басейна и къщата както и от другата страна, ако е скат, наклонен към басейна. По принцип наклонът трябва да “бяга” от басейна.
Инсталациите се съоръжават с филтри.
Има два вида – пясъчни и картушни. Картушните не успяха да се наложат на пазара. Пясъчните се наложиха с по-ниска цена и обслужване. Само с едно завъртане на ръчката водата тръгва на обратно и почиства пясъка. Той е положен на принципа на дренажа от по-големи частици до по-малки, които филтрират водата. Така тя може да не се подменя 10 години. С нея не можете да поливате градината, защото има химикали. Тяхното присъствие е задължително, за да убиват микроорганизмите. Когато напълните басейна с питейна вода от водопровода, тя ще стане зелена. Ще я избистрите, като пуснете хапче за обеззаразяване и така ставате вечен абонат на фирмата, която го произвежда.
Полезни съвети
• За изграждането на басейна важно е да не събирате много строителни бригади, защото ще си пречат. Разбира се, ако сте избрали технология , тя си върви с фирмата, Такива технологии са полистоун и системата с чували, бетон или сглобяемите басени.
• Не купувайте никога инсталацията без монтаж! Следвайте принципа – винаги да се знае виновникът. Поръчвайте всичко на един изпълнител – инсталациите, изолацията, облицовката, шапката, стълбата и прахосмукачката. Така ако се появи теч, виновна ще е само една фирма.
• Изолацията най-често е във вид на разтвор, който залепя и фугира плочките. Те може да са керамични, но значително по-често се използват стъклени. Можете да поръчате всякакви фигури от стъклените плочи, но шарените, които са смес от тъмно и светло сини и бели особенно искрят на светлината на прожекторите. Тези плочки, когато не са залепени добре, падат и трябва да се залепят плочка по плочка.
• За поевтиняване, някои заменят плочите с хидроизолираща синя боя, като остава само фриза над нивото на водата, други изолират изцяло с боя. С плочките лесно се правят всякакви извивки на водното корито. Дъното е за предпочитане да оцветено в тъмни тонове, за да привлича слънчевите лъчи.
• Прожекторите макар и скъпи са важен елемент, защото ще ползвате басейна предимно вечер, след работа. Изберете внимателно мястото на прожектора, в зависимост от мястото, където сядате и внимавайте да не ви заслепява. Плочките на облицовката искрят.
• Няма да сгрешите, ако поръчате допълнителнително покривала за предпазване на водата от замърсяване и от истиване нощем; фенери , които плуват във водата; лампи, които се захранват от слънцето; датчици, които сигнализират за дете или куче, паднало във водата; допълнителни стълби; платформи за скачане, инсталации за изкуствени вълни и други.
• За подгряване на водата се изпозват котли със специален извод за басейна, но по-добре е да се купават отделни нагреватели. Още по добре е да ползвате слънчева инсталация. Иначе ще трябва да включвате котела през пролетта и есента. Можете да монтирате проточен намагнитваш елемент, който служи (по-думите на тези, които го слагат) за стабилизацията на кръвното налягане.
• Всички басейни се държат пълни през зимата, само количеството на водата се намалява за да е под нивото на скимерите, защото са пластмасови и се внимава да не остава вода във тях. Срещу леда се пускат парчета от стиропор или празни пластмасови бутилки, които поемат деформациите при замръзване. Условието басейнът през зимата да е с вода е особенно важно за направените от полистоун.