Ландшафтният дизайн в Китай винаги се е смятал за изкуство. Създателите на градини в своите идеи и принципи са се ръководили от традиционните ценности на обществото и философските школи, позовавайки се на взаимодействието между положителното и отрицателното, доброто и злото, лъжата и истината. Обединяващата сила на разума и Природата, като и Будизма, като най-влиятелното културно и религиозно течение, са оформили принципите и в ландшафтния дизайн. За разлика от европейските градини, в китайските няма да откриете нито прочутите английски поляни, нито акуратните очертания на френския стил. Китайските градини черпят своите сюжети от самата природа. Те създават идеалния ландшафт в миниатюрна форма с неговите дървета, поляни и езера и го правят съразмерен с жизненото пространство на човека. Градинския дизайн в Китай наистина се смята за изкуство, в което с помощта на природни елементи, като вода, камък, дърво растителност, се търси проповядваната от източните религии вечна връзка и баланс на Човека с Природата.
Основни принципи
Градините на Китай винаги са символизирали свят, който лежи извън социалните отношения и отразява друг много по-широк философски мироглед, където живеещият в хармония с природата човек се е стремял към умствено здраве и физическо дълголетие.
Три основополагащи принципа при създането на китайските градини са се съхранили от древни времена до наши дни.
Първия от тях е градината да изглежда абсолютно естествено, сякаш не е създадена от човешка ръка, а от самата природа. Естествените образи и спонтанност тотално доминират над строгите геометрични форми и предсказуемост.
Вторият принцип е гардината да се възприема като свят в миниатюра. Самостоятелна микровселена където могъществото на Природата се постига с символически образи съставляващи вселената на Ин и Ян – двете противоположни енергии, които се допълват взаимно, обединени и переплетени в дизайна на градината като камък и вода, сянка и светлина, реалност и отражение и т.н.
Третият принцип е да се постигне усещането за завършеност на този микросвят, тъй като градините често са малки по размер. Това се постига по различени начини. Многоплановата перспектива създава иллюзията за дълбочина на пространството, наличието на различни елементи разкрива обемност и плановост на образите. Възприятието на градината се основава и на личното психологическо въздействие и емоционално състояние на човека. Много често в градините се правят стръмни или зигзагообразни пътеки, за да може разхождащите се да направят повече крачки и по този начин да се придвижват по дълго към различните кътове с усещането за голямо пространство. Изполлзва се и така наречената техника на „взаимстваната перспектива”, когато външните елементи като близка гора, планински връх и дори отражението на небето във водната повърхност се включват в композицията.
Философията на материалите
Обичайните изразни средства в дизайна на европейските и американските градини са изящните цветя, красивите дървета и добре подържаната трева. В ктайските градини традиционните елементи са други. На първо място са камъкът и водата. Значими и необходими са също така и растителните видове предимно иглостни дървета и бамбук. Цветята играят временна, почти незначителна роля, а тревата в повечето случаи отсъства. Камъните и водата символизират основите на природата – Ин и Ян. Това е основата, на която се държи самият живот. Камъкът е тялото на земята, а водата носи в себе си найния жизнен дух, нейното дихание. Камъкът символизира позитивното, съзидателната сила на Вселената – вода е безкрайният мисловен потенциал.
Камъкът
Камъка това е своеобразния скелет на Света. При създаването на градината той се използва като скулптура и като основен градивен материал. Изобилието на камък е характерна черта за китайските градини и предмет на колекционерска гордост още от древността. От тогава до наши дни строителството на абстрактни каменни градини се е превърнало в направление на изкуството. Китайските майстори предпочитат да използват камъни, по които времето е оставило своя отпечатък. Такива с причудливи форми, отвори, вдлъбнатини, интересни жилки и повърхности.
Повечето китайци буквално боготворят камъните, възприемайки ги като източник за съществуването на Земята. В някой градини на каменните масиви се отделя специално централно място в композицията, буквално като скулптура на Буда в олтара на будистки храм. Причудливата форма на камъка това е първото нещо, което приковава вниманието в дизайна на китаиските градини.
Водата
Градината е пълна с възтановяваща сила и здарвословна енергия, когато е намерен баланса на противоположностите. Така здравината на камъка трябва да се компенсира от мекотатата на водата. Водата, която както и в земния кръговрат пренася жизнената енергия така и в градината я предава на посетителите. За разлика от „стерилната” вода в съвременните водни площи в китайските градини винаги се е ценяла водата пълна с живот, естествена растителност и водорасли. Освен естествена среда за риби и растения, тя има и чисто практическо значение. С нейна помощ се подобрява микроклиматът в градината, поддържа се естествената влажност на въздуха.
Огледалното отражение
Способността на водата да отразява околното пространство се е превърнало в още един знаков елемент, използван в китайските градини. В будизма огледалото е начин за обозначаване на истинския, съвършен дух. Отразявайки предметите каквито са, огледалото никога не им дава оценка и не ги „пази в спомените си”. И в ландшафтния дизайн водната повърхност като огледало е поглед отвътре, като самооценка и усъвършенстване на духа. Китайското градинско изкуство е преди всичко въплащаване на определен образ или с други думи – отражение на душата и съзнанието. Всички градини са плод на въздействието на човека върху природата и в този смисъл подобно на огледало те отразяват човешките желания, настроения, мисли и човешката душа в общия смисъл на тази дума.
Растенията
За разлика от Европейските градини, в Китайското градинско изкуство това което не можем да видим с очи има може би най-голямо значение. Всички елементи в градината, в това число и растенията, имат свой скрит символизъм. Едно от най- използваните растения е борът, символизиращ дълголетие и борба за оцеляване. Вечнозеления бор, бамбука и прасковата в Китай наричат „тримата приятели на градината”. Характерни още са магнолията, рододендроните, божурите, игликите и хризантемите, които в същност са достигнали до Европа именно от Китай. Много от растителните видове първоначално са присъствали в градините за медицински цели. С течение на времето те са се наложили като украсен елемент и тадиционно са се настанили в класическия китайски стил.
Естественост и искреност
Трудно е да се обхвне необятността на китайското градинско изкуство и да се докоснат всички елементи, принципи и философски направления. Източното градинско изкуство отдава значение на неща, които в повечето случаи са неразбираеми за нас. Например миниатюрите в гардините, които са своеобразна магическа концентрация на жива материя в опит да се пресъздаде вселената. Изложеното на показ и прикритото, изумлението и неочакваността, любопитството и благоговейния страх пред неизвестното са се използвали за мотивация и за обратна връзка с наблюдаващия. Пробуждането на люнбознателността е основният път за създаването на усещането за тайнственост. Затова китайските градини се обращат непосредствено към емоцията и предизвикват изключителни усещания. Дали това е естественото възприятие на светлината и сянката, текстурата на листата, до които ви се иска да се докоснете, ароматите на цъфналите растения или шепота на водата, превъплащаването на природата в градинското изкуство е пример за естественост и искренност….
И накрая – казаното до тук в тази статия не претендира, че вие ще узнаете всичко за Китайското градинско изкуство. Това е просто опит за пробуждане на вашето любопитство, интерес и желание да научите повече за това забележително и неповторимо явление, каквото безусловно са градините на Китай.