Всичко, което расте около нас, претърпява промени в своята форма и развитие. Ние сме свидетели как от семенце се появява стръкче, появяват се листенца и цветове. Това е движение, което макар и незабележимо за окото, може да се усети.
Подходът към разглеждането на формата на дадена композиция според съдържащото се в нея движение е много важен за правилното осмисляне на нейното своеобразие. Според посоката на движението, според неговата форма или линейните му особености, различаваме 7 различни типа композиции:
– стремящи се към върха;
– разтварящи се;
– изникващи (изскачащи);
– нископадащи;
– стелещи се;
– извити;
– начупени.
Стремящите се към върха
В тях се наблюдава движение, което действа въпреки “силата на тежестта”. Те се устремяват във вертикална посока, понякога отначало тръгват в страни, но продължават към върха, към светлината. Такива форми изглеждат гордо, целеустремено, силно и могъществено т.е противопоставящи се на силата на земното притегляне. Ако такава композиция разположите хоризонтално тя може да загуби своеобразния си характер.
От композиционна гледна точка тази форма изисква свободно пространство над себе си, в което може да се устреми – в това движение е смисълът на подобен тип аранжировки. Освен това такива форми трябва да имат естественост в плана на поместване. Щом дадено растение е израсло право и вертикално, би трябвало да получи в композицията същото разположение.
Стремящите се към върха подвижни форми се вписват очебийно като доминиращи със силно изразена индивидуалност над другите околни видими форми.
Разтварящите се по различен начин
Всеки цвят, движен от силата на растежа, се издига над земята, показва се на повърхността и се “разпуска”. Това развитие може да бъде насочено само в една посока или във всички страни, лъчеобразно, кълбовидно или неравномерно. Например, цветовете на калата се разтварят, отправени в една и съща посока, на ириса – в разлчини страни, някои видове хризантеми се разпускат кълбовидно и т.н.
Ако стремящите се към върха форми завършват с една или няколко цветни пъпки, цветовете, разпуснати над другите, изглеждат величествено, гордо и благородно. Те добре се вписват, включени в линейно масивна композиция с много свободно пространство.
Ако аранжировката завършва повече или по-малко с кръгла форма на цветовете, нейното действие няма да има посока и тя няма да има претенции към пространството над нея. Причината за това е в основата на кръглата форма.
Високи изисквания към пространството имат преди всичко силно разпускащите се форми. Те се нуждаят от отделна постановка и подчинени партньори. Формите с незначително разпускане много добре се съчетават с еднакви по ранг съседи.
Изскачащите встрани
Движението в тях е насочено вертикално или косо на върха, но постепенно отслабва и сякаш “изскача” в страни. Пример за такива форми могат да бъдат цветни стъбла и клонки.
Този зрителен “скок” прави формата елегантна, мека, склоняваща. Ако тя се използва, като доминантна подвижна форма, композицията ще изглежда приятно разпускаща. На нея и е необходимо свободно място в тази страна, в която е насочено движението. Изникващите форми често участват в композициите като посредници между връхни и ниски аранжировки.
Нископадащите
Движението в тях започва косо от върха или хоризонтално, но много бързо губят напрежение и ”безсилно” се спускат надолу.
Те изглеждат меко, нежно, привлекателно. До голяма степен зависят от връхната опора и нейното оптическо изразяване. На нископадащите аранжировки им е нужно много място под тях за да могат да се спускат грациозно надолу. Те се използват като посредници между връхни и ниски аранжировки, между цветя, салфетки и свещници при декорациите за маса. Нископадащите форми правят възможно създаването на композиции с предполагаеми падащи линии, като например булчинските букети.
Стелещите се
Те могат да се разделят на две подгрупи:
– повърхностно образуващи прилепнали форми;
– кръгли събирателни форми.
Стелещите повърхностно образуващи форми се разпространяват в пространството в две посоки. Такива форми може да се създадат от опадали листа, мъх, чакъл, пясък, раковини, малки шишарки, парчета кора и т.н.
В стелещите се събирателни форми движението се възприема като спирално или във вид на “водовъртеж” по отношение на вътрешните или ниските части. Възниква усещане за центростремителна сила в привидното движение. Примери за такива форми могат да бъдат преди всичко затворени сферични елементи (това са плодове, черупки от плодове, ябълки, лимони, перли и всевъзможни дребни плодчета), розетки с плътно разположени листа (каменоломка, маргаритки, астри, хризантеми, слънчогледи), форма на купол (тагетес, карамфили, декоративно зеле и букети в стил бидермайер), фуниевидни форми (кала).
Повърхностите на тези форми изглеждат спокойно, тъй като те зрително се присъединяват към своята основа. Самите форми са достатъчно свободни и нямат нужда от допълнително пространство, сдържани са, действат само посредством цвета и структурата. От свойствените им тенденции за движение те привличат в своята собствена среда и другите разположени редом с тях форми. Вследствие на това ярко изразяват своята удържаща сила.
Извити форми
В своето движение те копират кръга с характерните за него извити линии. Могат да имат по-малък или по-широк размах в посоката на движение. Понякога се развиват спираловидно, произволно, а може също и да образуват отворени дъги. Примери за такива форми са клонки от вишна, бреза, клематис, шнурове, ленти, превързани на възел дълги листа, преплетени върбови клонки, сплетени треви. Тяхното въздействие е голямо – меко и небрежно, играещо и колебливо, грациозно и енергично – те предоставят големи възможности на съвременната флористика.
Извитите форми са често срещани в работата на флористите. Те се явяват като графически метод за съставянето на линейно-масивни композиции, както и за постигане на декоративност на открити площи. Оплетени растителни клонки се използват като спомагателни оформления или като преобладаващи действащи форми с използване на различни цветове и стъбла.
Пресечените извити форми трябва да бъдат внимателно обмислени. Те могат да бъдат неприемливи, ако възникнат на фона на конкуриращи или смесени линии. Привлекателно ще изглеждат на фона на съпровождащи и усилващи възприятието линии или присъединени към художествения безпорядък на цъфнали клонки.
Начупените
Начупените форми имат отношение към основната форма триъгълник, тъй като в своята посока на движение образуват остри ъгли. Те могат внезапно да променят посоката си и да изглеждат сякаш пречупени, без преход. Острите ъгли пораждат преход към нови прави линии.
Като примери за начупени форми може да ни послужат клонки на айва, борови клонки, треви, преплетени листа на гладиоли и много други.
Аранжировките с начупени форми често имат конструктивна функция – използват се за декориране на конструктивни опори от метални и пластмасови материали.
В графичните композиции тези линии изразяват основния мотив. Те изглеждат такива, когато разполагат с много свободно пространство и се намират на скромен, спокоен заден фон. Линиите, които пресичат или обвиват, трябва да бъдат рационално разположени от началото до края, за да могат да демонстрират характерните си особености. Всяко изменение в направлението на начупените форми трябва да бъде строго обозначено, иначе пропада видимостта за движение.