Ако сте приключили със строителството и сте решили да обърнете внимание на градина, в главата ви сигурно нахлуват безброй въпроси. Един от тях със сигурност е какви растения да засадите и как да ги разположите? Готови рецепти за това, разбира се, не съществуват. Съвременната градина отдавна се е превърнала в елемент на строга индивидуалност и конкретно творческо решение на нейния автор. И все пак има правила, познаването на които ще облекчи вашата задача. Направленията в съвременния ландшафтен дизайн често обединяват растителните композиции на различни принципи.
Сезонните растителни композиции
акцентират на обединяването в групи на най-характерните за сезона видове. Всеки месец от вегетативния период се характеризира с определена група растения, които са във фаза на цъфтеж или в състояние на висока декоративност на листа, плодове или клонки. Любителите на композиции, проследяващи сезоните промени, избират за градината си растения, които като своеобразен „маяк” маркират смяната на един период от вегетацията с друг. Така например цъфтежът на калината (Sorbus aucuparia) в началото на юни свидетелства за настъпването на „младото” лято и началото на буйния цъфтеж на спиреите (Spiraea sp.), булчиния венец (Philadelphus coronarius), ароматния бъз (Sambucus nigra), розите и много други. Сезонните „маяци” по правило са забелязващи се и добре познати представители на местната флора. Към тях може да се добавят групи от вносни растения, доближаващи се по външен вид, период на вегетация, цъфтеж и изисквания към почвени и климатични особености. Важно е групата да изглежда естествено и декоративността и да се проявява в зададената времева рамка а декоративните и признаци да отразяват особеностите на текущия сезон. Например сполучливо подбрана група от храсти дървета и треви, притежаващи ярки есенни багри, буквално ще преобрази градината във все по-студените октомврийски дни.
Група от растения с еднакви обитания могат да дадат основата на композиции, изградени
на принципа на географското разпространение
на растителността. В тези случаи от значение са знанията за произхода на видовете, което ще ви помогне да пресъздадете кътчета природа от различни географски ширини. Оформянето на подобни градински композиции трябва да бъде внимателно и да се отчитат изискванията на растенията. Много топлолюбивите и претенциозни видове може да засадите в съдове, които да прибирате в края на сезона. Често използван начин за създаване на екзотични растителни групи е да се използват като основа на композицията местни растения, които наподобяват екзоти и да се добавят няколко силно декоративни растения за акцент.
Растителни композиции могат да се разработят и на базата на
биологически принцип
Подобен подход се основава на общите ботанически особености на видовете, като растителните групи са изградени от близки видове и техните сортове. Класически пример в това отношение са розариумите, където може да се срещнат множество сортове на един и същи вид. Не по-малко интересни са и композициите от вечно зелени растителни видове, основани на същия принцип. Към биологичните композиции може да се причислят и групите от луковични растения, ароматни и медоносни храсти, лекарствени треви и подправки.
Диапазонът от възможности за подобно съчетаване на растителността е достатъчно богат, но все пак има и съществени ограничения. На първо място в декоративен план различните растения и техните сортове трябва да хармонират помежду си. На второ място някои видове независимо, че са близкородствени растат в коренно различни екологични условия и по тази причина не могат да влизат в състава на една и съща композиция. Ако условията на месторастене определят състава на растителните групи, тогава подобни композиции наричаме
екологически
В тези случаи изборът на растенията се определя от изискванията им към осветеност, киселинност и механичен състав на почвата, влажност и др. Например царствената роза ще ви радва с обилен цъфтеж само на слънчево място докато нежната папрат обича сенчестите местообитания. Вечнозелените иглолистни се развиват добре на хумусна почва, премесена с пясък, хостата предпочита влажните глинести почви, а рододендроните – киселия торф. Независимо от комбинациите, в които ги включвате, растенията няма да изменят на своя характер. В повечето композиции, които дори не претендират да са изградени на екологически принцип, тези изисквания трябва да се спазват, защото може да се появят естетически много хармонични комбинации от несъвместими екологични видове.
Тематичните съчетания
подчиняват вашето възприятие на някаква обща идея, на някакво внушение. Такава може да бъде например „градината на баба” с типичните наши градински цветя. Тематични могат да бъдат градината на ароматите или кът на градинските подправки, дивата градина или градината цъфтяща в един цвят или нюанс, пространството отделено на декоративните треви и много други. Възможно е дори темата, под която е разработена вашата градина, да не се набива ярко на очи и тя да остане вашата малка тайна…
Можете да подредите растителността и по много други принципи. Може да използвате за оформяне на растителните масиви определен градински стил- например градина в духа на японското парково изкуство или растителни композиции в модерен съвременен стил. Оформянето на растителността може да бъде чрез използване на растения с определена форма на короната или колорит на цветове и листна маса. Възможностите които ви дава растителната палитра от естествени природни цветове и форми са безгранични.