Настъпи ли месец март, вече сме настроени за пролетта. За любителите на кактуси това е едно ново начало за грижи и радости. Цъфтящите през лятото видове цяла зима са били в истинска почивка. В избени помещения или на хладно и сумрачно място те би следвало да са прекарали цели четири месеца – от ноември до февруари вклюючително, без да получат и капка водица. Такива са мамилария, пародия и много други.
Събуждането
Събудете ги, като ги поставите на обичайните им светли и топли места в дома. Започнете да ги поливате, като постепенно увеличавайте количеството на поливната вода. Ако се налага, прехвърлете ги в нови саксии. За да подпомогнете цъфтежа, премахнете детките, като ги използвате за размножителен материал.
А ето и един малко познат кактус от тази група, почивката на който може да се сведе до два месеца и е време да го събудите:
Щраусовият клеистокактус – сребърната свещ
Родът включва 30 вида с изправени цилиндрични светлозелени стъбла. Сред тях щраусовият клеиктокактус (Cleistocactus strausii) е един от най-внушително оформящите се, при това с красив външен вид. Известен е още като „сребристо копие” или „сребърна свещ”. Ареалът на естественото му разпространение е в Южна Америка – пограничните райони между Боливия и Северна Аржентина, чак до Перу. Настанява се върху тъмни вулканични скални образувания, като достига надморска височина до 1800 м. Оформя групи от изправени, успоредни стъбла, които излизат направо от кореновата система. Броят им непрекъснато се увеличава. В родината размерът им достига гигантски размери.
Отглеждан в саксии, този кактус расте бавно. Има нискостъблени форми, и такива, които достигат до 2 м височина и 5-8 см в диаметър. Ръбестите цилиндрични стъбла са богато покрити със сребристи четинести бодли, което е дало повод за популярните му синоними. В края на пролетта – началото на лятото от основата на бодлите по стъблата на възрастните растения хоризонтално излизат тръбестите цветове до 8 см дълги. Силуетът на растението придобива вид на щраусова глава. Баграта на цветовете е цикламеночервена и на белия фон изпъкват контрасно. Трайността им е 4-5 дни. В зависимост от възрастта на растенията броят им на едно стъбло може да достигне до 100.
За да се развиват растенията добре, трябва да им се отреди добре огрявано от слънцето място. Оптималната температура през лятото е около 25ºС, а през зимата 8-10ºС. През декември и януари саксиите трябва да са на светло място, като по време на почивката се спира поливането. Въздушната влажност трябва да е умерена, дори ниска.
Растенията може да се размножават със семена, но за любителите е възможно само вегетативното размножаване. През пролетта може да се отделят млади стъбла. През лятото се използват връхни резници. Преди да се вкоренят, те се оставят леко да повехнат. Почвената смес се съставя от пясък, градинска почва, добре разложен оборски тор и листовка в съотношетие 2:1:1:1. С възрастта при прехвърляне на растенията в нови саксии, ръзмерът им се увеличава с един или два номера.
Тъй като при нашите условия клейстокатусите цъфтят трудно, то през лятото е желателно поне един път месечно растенията да се подхранват със специалните торове за кактуси, като се комбинират с тези за цъфтящи видове.